Малте Лауридс

Казвам се Малте и съм котаракът, който ще обитава този дом. В момента ужасно много хора сноват из него, сеутят се и го подготвят за нашето нанасяне — моето и на господарите ми. Очаква се това да се случи преди да падне първият сняг. Стопанката ми нае архитекти и прекарва с тях цялото време на света. Първоначално обикаляха с месеци, за да изберат най-уютния и специален дом за нас, докато накрая го откриха. Ще си имаме голяма дневна с трапезария и кухня, хранителен склад към тях, баня, две тоалетни и две слънчеви и топли спални. В едната спалня обаче не мисля да се разхождам, защото синът на господарката сложи ръката си на нея и я подготвя за нещо като музикално студио, което ще бъде шумно и пълно с неговите приятели. Добре че го звукоизолират по всички стени, пода и тавана, за да не смущават моето спокойствие, а и това на съседите. Не искам чужди хора да идват и да ми тропат на входната врата. Споменах ли, че съседите имат куче? Господарката ми обикаля по целия свят и винаги, когато се прибере, носи със себе си парче камък от някоя точка на света. Слава богу, най-накрая цялата безразбория от скали ще намери своето място, защото архитектите й измислиха стена с картата на света, на която тя да си ги подрежда. Дори за по-ценните камъни в дневната ще има нещо като светещ стъклен саркофаг. Щастлив съм, че поне над този проблем повече няма да ми се налага да размишлявам. За голяма моя радост по повечето стени ще има дебели, меки тапети, по които ще мога тайно да точа ноктите си. Вече е ясно и кой ще е моят фотьойл. Този синият. Килимът пред него ме заинтригува. Сякаш десетки големи и малки котешки лапи са стъпвали по него. Допада ми. Дали е възможно този път господарката ми наистина да пълни вазата с мляко? Като в съня ми? Ще си имаме и два балкона — сенчест и слънчев (спокоен и интересен), от втория ще мога да наблюдавам трамваите, хората и града, а това наистина е важно. Мда, ще ми бъде добре.