Оазис на свободния дух

Темата, която избрахме напълно съответства на целта и мястото, които желаем да преобразим. Улица Пиротска е емблематична за София. Нейният специфичен силует и характерната атмосфера, създадена от всяка една сграда и по отделно, и като ансамбъл, обуславят факта, че мястото привлече вниманието ни. Потенциалът на улица Пиротска да се превърне в градска зона, съизмерима с исторически значими центрове на градове от цяла Европа, ни вдъхнови да съставим идеята си за обществено пространство, предназначено за всички хора, търсещи културата в града и града в културата, а продуктите на КАRE, в своето разнообразие и колорит, допълват идеята.

Избраната локация е на адрес ул.“Пиротска“, № 22 – в момента забравен и тъмен безистен, който с минимални усилия по почистване, отстраняване на наслоените тапети, мазилки и настилки, ремонт на покритието – замяната му със системи за горно осветление, и отваряне на помещенията може да се превърне в отворен градски център за култура, срещи и събития – изложби, прожекции, литературни четения.

Архитектурната намеса се състои в разкриване на истинските, налични строителни материали на сградата, а използваните в нашата концепция мебели на KARE олицетворяват свободолюбието, необвързано с култа към материалното и привидно луксозното – цветни акценти на фона на голата бетонова стена, естетика едновременно в простотата на дизайна и в жизнеността на десените, вниманието в детайла и съчетанието между съвременно градско усещане и специфичния характер на строителните материали. Нашата добавка са мебели от масивна акациева дървесина, с която работят и производителите на КАRE – кафе-масички, високи маси, табуретки и пейки на модулен принцип с прости сглобки, а етажерките зад бара и в зоната за библиотеката – изчистени ивици, вдъхновени от една от етажерките на KARE, но пречупена през нашия поглед.

На мястото на днешните схлупени и затворени помещения ние предвиждаме организиране на разширено входно пространство, което да изпълнява функцията на кафене. От него ходовата линия преминава през отворена библиотека, като връзката е пряка – всеки би могъл да вземе книга и да почете, докато отпива от кафето си. Срещу библиотеката е обособено миникино – пространство за прожектиране на късометражни филми. Завършека на културния пункт са изложбените площи за картини и скулптури. Такова кътче в сърцето на София би било крачка към доближаването на обществото до ежедневния контакт с изкуството. А не е ли именно това ОАЗИСА НА СВОБОДНИЯ ДУХ в забързаното столично ежедневие?